ANTITHROMBIN III - НЕДОСТАТЪЧНОСТ
МЕХАНИЗЪМ, ИНДИКАЦИИ И СХЕМА НА ЛЕЧЕНИЕ
Антитромбин III е алфа-2 глобулин с молекулно тегло около 6500 далтона. Синтезира се в черния дроб и е най-мощният плазмен антикоагулант. Притежава инхибиторен ефект и срещу сериновите протеази Ха, IXa, XIa, XIIa, плазмин и каликреин. Инхибиторният му ефект се усилва от хепарина. Хепарините с високо молекулно тегло потенцират ефекта му спрямо фактор IIа. Ниско молекулните хепарини усилват инхибиторния му ефект срещу фактор Ха.
МЕХАНИЗЪМ НА АНТИТРОМБИН ІІІ - НЕДОСТАТЪЧНОСТ
І. НАМАЛЕН СИНТЕЗ
- Вроден
- Придобит
ІІ. СИНТЕЗ НА ДИСФУНКЦИОНАЛНИ ФОРМИ
- Вроден
- Придобит
ІІІ. УВЕУЛИЧЕНА КОНСУМАЦИЯ НА АТ ІІІ
- Дисеминирана вътресъдова коагулация
- Тромбози на дълбоките вени
- Дифузни вазооклузивни заболявания
ІV. ПРОТЕИНУРИЯ С НЕСЕЛЕКТИВНА ЗАГУБА НА АТ ІІІ
V. УВЕЛИЧЕН НЕСЕЛЕКТИВЕН КАТАБОЛИЗЪМ
По Roger L.Bick – Disorders of Thrombosis & Hemostasis. Clinical and Laboratory Practiсe
КЛИНИЧНИ ИНДИКАЦИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АНТИТРОМБИН ІІІ
- Пациенти с анамнеза за повтарящи се идиопатични тромбози на дълбоките вени и белодробни емболии.
- Пациенти с “активни“ идиопатични тромбози на дълбоките вени и белодробни емболии. /Под “активни” се разбира процесът на диагностициране/.
- Пациенти с често павтарящи се тромботични инциденти, случващи се по време на хепаринова терапия.
- Пациенти с шок и/или Д И К.
- Пациенти, при които се открива неадекватно удължаване на АРТТ, или други глобални тестове по време на провеждане на хепаринова терапия.
- Пациенти, с остра или хронична чернодробна, или бъбречна дисфункция.
- Процедури, включващи екстракорпорално кръвообръщение.
- Отлепване на плацентата /amniotic fluid embolism/
Лабораторните изследвания в повечето от казусите са спешни.
Референтни стойности:
- биологичен полуживот – 65 часа
- нормална плазмена концентрация – 15-30 мг/дл
- граници на нормална плазмена активност – 80 – 120%
- минимално антитромботично ниво – 70%
Субституираща терапия е показана във всички случаи, когато активността на АТ ІІІ е под 70%.
Дозировката на АТ ІІІ се определя в зависимост от степента на консумация на АТ ІІІ.
При нормален АІІІ метаболизъм, количеството за субституция се определя по формулата: АТ-3 доза (IU) = желаната активност в % х кг
Tелесно тегло :
При повишен метаболизъм дозата на АТ ІІІ се определя по формулата: АТ ІІІ доза = желана активност в % х кг телесно тегло (по-конкретно в случаите на ДИК)
Схема на прилагане:
А/ При септичен шок и ДИК_(Fourier,1993г)
Bolus 90-120 E/kg/i.v.,след което 90 -120 Е/kg/24h за 4 дни, разпределени на равни интервали, средно 4-6 часа, след лабораторен мониторинг. Стремеж към постигане на плазмена активност на АТ-3 - 150%.
Б/ С шок и/или сепсис (Baudo,1995г)
Bolus 4000 Е i.v. за 5 дни(общо 20000 Е )
В/ С тежък сепсис (Lamy,1996г)
Bolus 3000 Е i.v., след което 1500 Е на всеки 12 часа за 5 дни
При всички останали нозологични единици, стремежът е субституцията с АТ-3 да постигне плазмена активност на АТ-3 120%-130%, с което се редуцира активността на прокоагулаторите, и се намалява системното образуване на тромбин, а с това rи риска, както ипродължителността на ДИК.
Практиката показва, че прилагането на АТ- 3 самостоятелно, а не в комбинация с хепарин, дава по-добър терапевтичен ефект. Апликацията на хепарин води до свързване на АТ-3, при което АТ-3 се изолира от гликозамингликанните рецептори на ендотела и се компрометира простациклинната синтеза, както и директната инхибиция на тромбина.
Профилактиката и терапията с АТ-3 подобряват прогнозата на животоопасни състояния (сепсис, ДИК) средно със 17%-25%, което ги прави добра терапевтична концепция.
|
